Не бъркам ли своето с възхита -
свой не мога да стоя, не ме чува...
не мога си спомня тапети в стаята й,

Глас се валя, бавно,
щом покажеш лицето си
на деня, в който си се родил -

И колко си зиминаха от угорчение -
малките не ще разберат казват,
някои се определиха -

Как да ви кажа,
как всичко това -
е създадено такова

Над пепелта на нашата арка,
над диханията на живота мярка -
за окичена мисъл по простори.