Над пепелта на нашата арка, над диханията на живота мярка - за окичена мисъл по простори.    А лъвско сърцето в овчица свито, през пулсове скита и за песни обикаля чужди дворове.

*

Леж, народе, почивай тъй плахо;
остаряло си младо, ти, стадо
за нови посоки на коловози.

В тих бяг извърни се накриво,
тук, за племето свое, правдиво -
без да долавяш уханните рози.

*

Слушай ги, измени се под мяра,
за посевите свои, стой без вяра -
че да видим, кои сме останали.

Да разбутаме нашите въглени -
щом начертаем пътя, да те върнем и
да зърнем тук тръните пламнали.

*

Любовта ни спокойна ще чака отвъд,
знае, че и за нея ще минем из път,
през най-лепкави пламъци.

За нея земята върти своя кръг,
ние всички делим Божията плът -
племе със сърца, а не ледници.